Ранните Години на Клод Моне

Още от дете, Клод Моне бил човек намиращ външния свят за пленителен и рядко прекарвал време на закрито, особено докато рисувал. През тийнейджърските си години, той вече се радвал на признания за своите карикатури от въглен и по-късно, повлиян от Южен Буден, започнал да рисува с масло, предимно жителите на пристанищния град "Хавър", където живеел по това време.

Наближавайки 20-те си, Моне се преместил в Париж, за да развива артистичния си талант. Там, той се запознал със своята муза и бъдеща съпруга, Камил Донсьо, както и с множество художници, които му помогнали да оформи бъдещата си идея за пейзажи и овладее използването на светлината и цветовете.

След като прекарал години върху създаването на нова техника за рисуване, процес изпълнен с изблици на депресия, самоподценяване и изгорени или разкъсани картини, чийто брой надхвърлял 500, най-накрая дошло времето за създаване на история. През 1874 г. Клод Моне демонстрира работата си „Импресия, Изгряващо слънце“.

Импресионизъм

"Пейзажът е само отпечатък, мигновен."

Лишен от фотографската прецизност присъща на традиционния пейзаж, това въплъщение на пристанището Хавър при изгрев слънце моментално се превърнало в силно изявление.

Работата на Климт била масово отхвърлена от тогавашната художествена общност. Картината била осмивана поради липсата на прецизност и детайлност и описана, като впечатление, импресия, не предлагалагаща повече от абстракция на това, което трябвало да бъде на платното.

Известният по онова време критик Луис Лерой, дори написал сатирична статия от гледната точка на старомоден художник, шокиран от произведенията на Моне, но малко ли е знаел, че с тази си статия ще даде името на ново артистично движение. Импресионизъм.

„-... На какво е картина това? Погледнете в каталога.

- Импресия, Изгряващо слънце.

- Импресия - Знаех си. Просто си казвах, ако съм впечатлен, трябва да има импресия... И каква свобода, каква лекота на четката! Тапетът в своето ембрионално състояние е детайлен от този морски пейзаж! “

Въпреки че терминът „импресионизъм“ се използвал от критиците за пръв път по хумористичен начин, той дал началото на това, което днес наричаме импресионистично движение. Моне представил изцяло нова гледна точка за това какво може да бъде изкуството и се превърнал в бащата на още много уникални форми на абстракция.

Моне изпълвал платното използвайки многобройни бързи и прецизни махове с четката, предоставяйки невиждан по негово време реализъм във възприемането на светлината. Той усъвършенствал техниката през целия си живот, която по-късно се превръща в ключова характеристика на новооткритото импресионистично движение.

Като резултат от историческото си изложение, Моне успява да натрупа известно богатство, но за съжаление повечето бива изразходено по медицинските разноски на съпругата му. След като им се родило второто дете, тя се разболя и в крайна сметка почива. Силната мъка на Моне все още може да се усети през картина му на Камил лежаща върху смъртното й легло.

Средна-възраст

През 1890-те той отново намерил финансов успех и се оженил за Алис Хошеде. Новото семейство се преместило в Живерни, а там Моне създал красива частна градина, като плод на страстта му към пейзажите. Градината била най-ценното му произведение на изкуството и той често рисувал водните лилии от езерото там. Не случайно това е и една от най-известните му серии от картини.

Работната етика на Клод Моне включвала рисуването на една и съща картина отново и отново, но в различни часове от деня. Чрез този метод, той изучавал как светлината взаимодейства с различните обекти в опит да намери начин как да пресъздаде това усещане върху платното. Използването на тъмни тонове, които подчертават по-ярките цветове е видимо в много от неговите картини.

Поредицата му от импресионистични картини, често наричани „Купи сено“, описва тази идея най-точно. Той изрисувал едни и същи купища сено, в различни часове от деня и нощта и от различни ъгли, за да покаже как дори леката промяна в наличната светлина и цветови тонове може драстично да промени възприетите емоции от картината.

Друг интересен пример е серията “Мост Ватерло” от Клод Моне, която изучава огромните вариации в контраста, наситеността и яснотата, причинени от пречупването на светлината. Динамични цветове от ястребово око. Поредицата се състояла от над 40 картини, успешно изобразяващи един и същи градски пейзаж и осигуряващи безспорен реализъм на тоновете и нюансите.

Късни Години и Зрителните Проблеми на Клод Моне

Цветовете не са нищо повече от субективно визуално възприятие съществуващо само благодарение на съзнанието ни. Картините от късния етап на художника ни показват точно колко крехко е то в действителност. Моне страдал от катаракта, която постепенно изместила обхвата на светлинни вълни възприети от очите му.

През 1911-та година, скоро след смъртта на втората си съпруга Алис, Моне развил катаракта на дясното си око, но това не било достатъчно, за да го спре да рисува. Десет години по-късно катарактата му прогресирала и на двете очи и някои оттенъци се превърнали в неразличими. В резултат на този здравен проблем картините му се променили от точна импресия на реалността към описващи тревогата на човек губещ света около себе си.

През 1923-та година Моне претърпял операция за смяна на болните лещи в опит да спаси влошаващото си зрение. Малко ли е очаквал, че тази операция ще му даде "суперсилата" да вижда малка част от ултравиолетовата светлина, обикновено невидима за здравото око. И така, славната кариера на Моне, като художник не била приключила. Стремежът му да овладее влиянието на светлината не стихнал и той вманиачено продължил да рисува цветовете, които само той можел да види до края на дните си.

Моне е абсолютният баща на Импресионизма. Методът му за мигновено изрисуване на пейзаж в точно определен момент от времето му позволиха да наблюдава вариациите в цветовете и светлината причинени от ежедневните или сезонните промени. Фокусът бил върху това, което човек усеща, импресията му за пейзажа. Клод Моне ще остане в историята като човек освободил се от художествените норми на 19-ти век и проправил пътя за много нови форми на абстракция.