Линкът е копиран!

Нютон и Експерименти с Призма

Нютон и Експерименти с Призма

Нютон и Експерименти с Призма

Образованието Може да се каже, че пътят на Нютон в научната сфера започва през Юни 1661-ва, когато той бива приет в Trinity College, Cambridge. Колежът бе основал образователната си система върху класическите учения на Аристотел, но Нютон предпочитал да прекарва свободното си време потопен из книгите на някой от тогавашните

Нютон и Експерименти с Призма
___

Образованието

Може да се каже, че пътят на Нютон в научната сфера започва през Юни 1661-ва, когато той бива приет в Trinity College, Cambridge. Колежът бе основал образователната си система върху класическите учения на Аристотел, но Нютон предпочитал да прекарва свободното си време потопен из книгите на някой от тогавашните философи, като Рене Декарт и астрономите Галилео Галилей и Томас Стрийт. Именно, чрез тези писания той се запознал и с работата на Кеплер.

___
___

___

След Завършването

През 1665-та той открива Биномната теорема и започва развитието на математическа теория. Същата тази теория, която днес е известна под името Висша Математика (Calculus) и е основна част на съвременната наука.

Нютон завършил бакалавъра си през 1665-та, което било меко казано на косъм предвид, че Университета затворил врати скоро след това. Затварянето било, като превантивна мярка срещу разпространяващата се Чума.

За да сме сигурни, че разбирате двете системи по-добре е нужно да се запознаем с научната база на това какви са тези цветове за които толкова сме писали. Според химичната структура на която и да е повърхност ( материалът от която тя е направена ), отразяването на светлината от нея става по уникален и неповторим начин.

Поради същата причина, Нютон се прибира у дома в “Woolsthorpe” за период около две години, поддържайки статута си на студент в Кеймбридж. Именно през този период на “изгнание”, Нютон развил теориите си за оптика, висша математика и гравитация.

___

___

[/div]

Оптика

Първите изследвания и експерименти на Нютон включващи призми започнали през 1666-та, като опит за повишаване на качеството на стъклените лещи използвани в телескопите. Всичко започнало, докато Нютон изучавал работата на Кеплер в астрономия. Той осъзнал, че основният недостатък на телескопите било лошото качество на визуализация, причинено от цветните силуети около обектите.

В негов опит да промени ситуацията и да подобри качеството, Нютон започнал серия от експерименти свързани със стъклени призми.

Един от най-известните такива се състоял една година, след като италианският естествен философ Франческо Грималди публикувал своята работа по дифракцията на светлината. Работа, която често включва използването на триъгълни стъклени призми.

С новите си открития, Нютон заявява, че дифракцията, описана от Грималди, е нов вид пречупване. Според Нютон законите на отражение и законите на пречупване може да са валидни само ако светлината е направена от частици, тъй като вълните не се движат в права линия.

Една от основните теми на конфликт в научната общност по онова време е била именно истинската природа на светлината или по-точно, дали нейната физика трябва да бъде описана като вълна или частици. Популярното мнение било, че стъклената призма е отговорна за цветовете, които пък сами по себе си са комбинация от светлина и тъмнина.

Експериментът е включвал малък отвор на щора, през който е влизал тънък лъч бяла светлина. На пътят на този лъч бе поставена стъклена призма. След като преминала през призмата, светлина се раздробила на ярка и цветна линия, проектирана върху стената. Нютон я нарекъл спектрум.

___

___

Basics

___

___

___

___

___

___

___

Basics

___

___

___

___

___

___

___

Спектър

Привържениците на теорията за вълни преди това твърдели, че една светлинна вълна е направена от чиста бяла светлина, която стъклената призма е повреждала в спектър от цветове. Тази теория също предполагала, че през колкото повече стъклени призми светлината е преминала, толкова по-повредена тя ще става.

За да защити непопулярните си теории, Нютон представил нов експеримент. Той насочил лъча светлина през две стъклени призми. Първата разделила преминаващата светлина в пълния спектър. Втората призма събрала разделения спектър в един лъч чиста бяла светлина. Това доказало, че оцветяването не е страничен ефект на стъклената призма.

След като Нютон сравнил тези наблюдения, той стигнал до заключение. Има прости цветове, които не се разделят при преминаване през стъклената призма. Има и сложни цветове, които се състоят от прости цветове. Чистата бяла светлина е подобен сложен цвят, който се раздробява на по-малки прости цветове. Заедно, тези цветове наричаме видимия спектър.

Въпреки, че спектърът се проявява без отличаващи се граници между цветовете, Нютон избрал да ги раздели в седем категории: Червено, Оранжево, Жълто, Зелено, Синьо, Индигово и Виолетово.

Разделението на спектъра в различни цветови зони е чисто вербално. Нашите очи са способни да различат безброй преходни нюанси в спектъра. Преходът между цветовете е безграничен и постепенен.

Всеки цвят от цветовото колело на Нютон съответства на нота от музикалната скала. Той вярвал, че Виолетово е повторение на Червено по същия начин, по който музикалните ноти повтарят октавите. Това му подсказало за идеята да създаде аналогия между музикалните ноти и спектъра.

Работата на Нютон бе впечатлила Лукасийския професор Исак Бароу. Човек, който бе по-заинтересован да развие своя религиозен и административен потенциал. Само година, след като Нютон защитава своята Магистратура, той успява да последва по стъпките на Бароу, като става професор през 1669-та. Малко по-късно е и избран за член на Кралското Дружество през 1672 година.

През 1704-та Нютон е избран за председател на Кралското Дружество и публикува книгата "Оптики", неговата най-обширна теория за светлината. Същността на това невероятно изследване бе публикувано 38 години след началото на неговите гениални експерименти, когато той е бил само на 22 години.

Парче труд, което определи ключовите принципи в нашия модел на светлината: Прости цветове - уникални вълни, характеризиращи се с техните различни рефрактивни свойства през дадено вещество под дисперсия; Слънчева светлина - смесица от прости цветове или просто видимият спектър.

Основната идея на Нютон била, че един лъч светлина сам по себе си няма цвят. Светлината няма нищо друго освен качеството, което да предизвика нашето предразположение да виждаме цветове. В този смисъл цветът никога не е обективна физическа стойност, която да е независима от очите.