Изразителност

Независимо от каквито и да е вродени таланти, всички ни учат да рисуваме от деца, но по време на първите ни стъпки в това на начинание ние все още не сме способни да откриваме различни творчески образи. Естественото ни желание да не изоставаме от другите, обаче, ни дава нужнатата смелост, за да преодолеем различните предизвикателства, като да държим молив, развивайки фините двигателни умения на пръстите си.

Прогресивно се учим да рисуваме и с времето нямаме търпение да реализираме идеите си по-бързо. Въображаемият образ на обектите се превръща в навик, което е и основата на изящното изкуство.

Пещерни рисунки

Историята на тази дисциплина е силно преплетена с изграждането на човека на тази планета. Тя бе и първият успешен експеримент за преодоляването на времето и пространството.

Най-ранните открити рисунки били направени от въглен и се стремели да опишат живота на пещерния човек.

Този начин на изразяване ни е позволил да прогледнем през очите на нашите предци и да докоснем и усетим тези послания оставени за нас от преди хиляди години.

Тази проста въглена рисунка се е превърнала в почти безкрайна форма на комуникация и е една от първите форми на изкуство. Интересен факт, е че въгленът продължава да се използва и до ден днешен в академичните рисунки.

Същността на рисуваните обекти била показана чрез техните контури. С времето разнообразието от техники и инструменти участващи в процеса драстично се разшири.

Ако разгледаме историята на места като Древен Египет, Китай или на Европа през средните векове, представянето на заобикалящия свят е било чисто образно, ако не и абстрактно.

Формите трябвало да бъдат лесно разбираеми за зрителя. Дори най-добрите примери на византийското изкуство са далеч от реалността и естественото ни възприятие.

С идването на Ренесанса, сред художниците били приети няколко принципа, които революционизирали репрезентативното изкуство.

Произведенията на майстори като Томазо Мазачо, Леонардо Да Винчи и малко по-късно Микеланджело Буонароти за първи път изобразили човешкото тяло като триизмерен обект, осветено от естествена светлина и спазвайки реалистична му форма. Техните рисунки с фигури били базирани върху анатомични изследвания.

Чрез копирането и усъвършенстването на принципите останали от предишните поколения майстори, европейските художници научили използването на понятия, като контур, текстура, светлина и сянка. Когато през 1648 г. академията “Académie de peinture et de sculpture ” в Париж бива открита, тези конвенции се превърнали в призната основа и по този начин започнал „официално” одобрения реалистичен стил на рисуване, който се преподава и до днес в университетите.

Създаването на обем би било невъзможно без принципите, установени от евклидовата геометрия и перспектива, както и без основното разбиране на светлината. Въпреки неадекватността на нашето зрение, такава елементарна корекция на изображението е много предвидима и лежи в основната природа на нашия мозък.

Умишленото изкривяване на перспективата в съвременното изкуство играе силна роля в изследването на визуалното ни възприятие.

Поставено по друг начин, хората се научиха да използват грешките в собственото си визуално възприятие. Един еволюционен недостатък.

Изчерпателните открития в областите на физиката, геометрията и дори анатомията, ни позволяват да избягаме от двуизмерното изобразяване на света, а умелото пресъздаване на вечната игра между светлината и тъмнината предлага по-голяма свобода и дълбочина в академичнуте рисунки. Или просто казано, научихме се да създаваме обем върху плосък лист хартия.