Вегетативна нервна система

Вярващите в социокултурния произход на цветовото влияние активно отхвърлят идеята за техния ефект върху нервната ни система. Въпреки че видимият спектър е феномен постоянно оказващ въздействие върху хората, той се е доказал, като концепт труден за обяснение. 

Има вярвания, че връзката между човека и цветовете е изцяло предизвикана от историческите традиции и обичай. Подобни идеи за цветовете трябва да бъдат признати, но и проучени до същината си. 

Накратко, това е една интересна теория, но все пак водещият фактор при формирането на цветовите стойности е уникалното възприятие на хората към светлината. Въпросът за този произход е бил мистерия за хиляди години, но в човешката история тайните на очите ни са били изучавани в най-различни култури.

Цветовете са били неразделна част от обществата на Ранен Египет, Римската Империя, Китай, Древна Гърция и много други. Тяхното влияние е неизменно и лишено от строг произход.

Човечеството трябваше да дочака ХХ век, преди обширните изследвания върху физиологията на вегетативната ни нервна система да представят основните открития за ефекта, който цветовете имат върху съзнанието.

Светлината и цвета играят ключова роля при формирането на психологическия статус на човешкото тяло. Преходът от тъмнина към светлина е характеризиран с повишаване на кръвното налягане, вкуса, тактилната чувствителност, както и слуховата чувствителност ако сме под въздействието на осветително тяло.

Това влияние е резултат от посредничеството на симпатиковото(СНС) и парасимпатиковото(ПНС) отделение, като части на вегетативната нервна система(ВНС).

СНС и ПНС са помежду си в реципрочни взаимоотношения, осигуряващи заедно хомеостаза и адаптиране към външни влияния.

Цветовете променят работата на нашата вегетативна нервна система, което пък от своя страна променя как ние възприемаме цветовете. 

Реципрочност

Стимулирането на симпатиковата нервна система повишава чувствителността към синьо-зелената част на спектъра и намалява тази към червено-жълтата. Директното влияние, което адреналинът има върху окото е особено описващо в това отношение.

От друга страна, парасимпатетичните свойства подобряват чувствителността към червено и жълто и намаляват тази на синьо-зеления сегмент.

Когато “топлата” част на спектъра бъде възприета, то тя стимулира СНС и пречи на ПНС, правейки ни по-активни. Обратното също важи, а именно, че “студените” цветове имат ограничителен ефект върху СНС и стимулира ПНС.

От това следва, че чувствителността на окото към червено-жълтата и синьо-зелената част на спектъра е реципрочна, подобна на реципрочните връзки на СНС и ПНС.

В основата на многобройните експерименти търсещи връзка между зрението с други сетивни органи е идентифицирането на връзката между виждането на цветовете и ВНС, както и хипоталамуса, който играе важна роля в дейността на физиологичните и умствените функции на нашия организъм.

От това следва, че редица “положителни” и “отрицателни” значения на цветовете стават “психофизиологично” разбираеми.

Симпатикова Нервна Система

Смята се, че СНС е отговорна за нашето поведение на психофизиологично ниво според ситуацията на оцеляване. Активирането на СНС води до диализа на зеницата, повишена сърдечна честота и повишено кръвно налягане. Моториката на стомашно-чревния тракт отслабва, което води до забавяне на храносмилателните функции. Дишането учестява, а концентрацията на глюкоза и мастни киселини се увеличава в кръвта. И всичко това, само за да се осигури необходимата стимулация на тялото да оцелее.

Червеното и жълтото, като стимуланти, оправдават традиционните си характеристики на “активни” цветове. Те могат да накарат човек, който е добре отпочинал и с възстановена сила да се нуждае от интензивна дейност. Предизвикват нужда от освобождаване на тази събрана енергия. Дългосрочното излагане към тези цветове, обаче, може да доведе до превъзбуждане, ментално изтощение и да завърши със стрес.

Ако сме обзети от активността на СНС, допълнителната й стимулация, чрез червено и жълто, може да доведе до стрес, нарушаване на хомеостазата и следователно чувствителността на окото към тези цветове намалява. Изведнъж, сякаш просто не ги забелязваме.

В подобна ситуация, синьо и зелено биха забавили ефектът на СНС и ще допринесат за възстановяването на нашето психическо равновесие.

Парасимпатикова Нервна Система

При преобладаваща активност на ПНС протича обратният процес и условията на тялото се прекалибрират за почивка и възстановяване. Парасимпатиковата активация е подобна, като ефект на чувството за  заслужена почивка след пълноценно хранене. Притокът на кръв към храносмилателния тракт се увеличава, сърдечният ритъм намалява, зенницата се свива и т.н.

Синьо, и до известна степен зелено, оправдават характеристиките си, като релаксиращи и успокояващи цветове и поради това са особено предпочитани от хора нуждаещи се от релаксация и почивка. Продължителното излагане към тези цветове обаче води до инхибиране и дори депресия, което създава впечатление за нещо тъжно и скучно.

Не забравяйте, че винаги трябва да има баланс и е нежелателно да се позволи дългосрочната доминация на ПНС. Това ще намали готовността на вашето тяло да реагира. От това става разбираемо представянето на червено-жълтата част на спектъра като "активни" цветове, тъй като те стимулират симпатиковият дял на ВНС.

Сходната природа на взаимовръзките на цветовото възприятие с дейността на нервната ни система ни позволява да направим заключение за обективната необходимост на ВНС в цветовите стимули и нейната саморегулация. 

Намаляването (или увеличаването) на чувствителността към един цвят означава увеличаване (или намаляване) на абсолютния праг на чувствителността към друг цвят. По този начин активната СНС води до подобрение в разграничението между “студените” оттенъци, а активацията на ПНС меду “топлите”. Резултатът е балансирано възстановяване.

От всичко описано по-горе можем да кажем, че един организъм, който е в състояние на оцеляване, ще е по-прецизен към нюансите на синьо и зелено.

Същевременно, състоянието на почивка и възстановяване е последвано от увеличената необходимост за “активни” цветове и намаляване на “пасивните”. По този начин се поддържа балансът на двата раздела.

Важно е да се отбележат възможните различия в зависимост от специфичните фази в дейността на СНС и ПНС и индивидуалните характеристики на реактивността на дадена нервната система.

Бялото стимулира ерготропната система на организма, а черното стимулира тропотропната система. Активирането на ПНС увеличава “нуждата” от светлина, а СНС - от тъмнина. След активен, натоварен и изпълнен със събития ден (бяло), идва и времето за възстановяване и релаксация през нощта (черно).

Преобладаваща природа и оловно-сиви тонове сутрин, създават атмосфера трудна за работа и концентрация. Човек лесно може да попадне в пасивно, сънливо състояние и да го задържи за дълго време.

От друга страна, светла и слънчева сутрин допринася за бърз преход към състояние на будност или с други думи достигането на необходимото ниво активност.

Както вече бе отбелязано, същността и въздействието на светлина и цвят върху човешката нервна система зависи от нейната индивидуална реактивност, както през ежедневието, така и за продължителен период от време.