Цветово колело

Традиционната теория на цветовете произлиза от книгата на Нютон „Оптика“, в която през началото на 18-ти век той се опитва да опише същността на светлината. Нютон разделил видимия спектър на седем прости цвята, а за да улесни допълнително визуализацията им, представил първото в света цветово колело.

Оттам нататък художници, учени и ентусиасти се втурнали да преначертават и оцветяват колелото, търсейки модели и връзки между нюансите. Така, през следващите двеста години били създадени десетки, ако не и стотици нови цветови колела, които разширили първоначалното 7-сегментово колело на Нютон, понякога до 12 или дори 72 сегмента.

Въпреки това, всяко разделяне на спектъра на различни цветови зони винаги ще е чисто условно. В действителност очите ни могат да различат безброй преходни цветове, тоново и отсенки. Преходът между цветовете трябва да е плавен и постепенен в едно идеално цветово колело.

Теорията на цветовете се появила, като опит да се даде усещане за контрол по време на работата с тях. Да се организира широкия и абстрактен характер на цветовете в някаква логична структура. Един от първите хора, които някога обяснили и представили начини за успешни цветови комбинации бил Йоханес Итен, човек, който най-често бива свързван с движението “Баухаус” през първата половина на 20-ти век.

Баухаусът имал за цел да заличи линията между художника и занаятчията. Методологията им се фокусирала върху предоставянето на практически умения, обхващащи повечето техники свързани с дизайна на материалите и околната среда.

Философията им насърчила по-нататъшното развитие на изкуството, дизайна, модата и масовото производство на 20-ти век. Практическата полезност и систематичният подход към измененията оформили дизайнерския свят в това, което ни е познато днес. От тази гледна точка, един от основните инструменти използвани за визуална комуникация от Йоханес Итен били цветовете.

Итен е бил един от основните учители в движението Баухаус. Неговите изчерпателни примери доказвали пред учениците му, че всяко зрително усещане е субективно възприятие, което следва определени обективни закони. Той анализирал и модифицирал традиционната теория на цветовете, като работил по проблемите за успешно приложение на цветовете през цялата си кариера.

Една от последните влиятелни личности в развитието на традиционната теория на цветовете е Карл Герстнер. Влиятелен автор, чийто интерес към алгоритмичните системи в дизайна са се отразили не само върху емблематичната му работа в областта на типографията. Книгите на Герстнър, “Формите на Цвета” и “Хромофозa”, представят дълбок интерес към цветовите манипулации. Вдъхновен от движението Баухаус, той приложил алгоритмичен подход към дизайна, което му позволило да разработи сложни цветови системи много преди дигиталната ера.

В днешно време създаването на цветни преходи, като градиенти, е лесно достъпно и обикновено само на няколко клика. Рядко дори се замисляме за сложните и прецизни математически алгоритми стоящи зад софтуерните завеси. За да създадете градиент е достатъчно да изберете два цвята, посока и сте готови. Само допреди век, преди времената на лесно-програмируемия софтуер, това умение било от ключово значение и всички илюстратори, дизайнери и издатели трябвало да създават тези градиенти на ръка.

През очите на един съвремен графични дизайнер, подобна ръчна навигация в цветовото пространство би изглеждала бавна и неефективна. Но точно тук идва и основата на това какво е да се разбира основата на цветовата теория. Въпреки по-бавният метод на миналото, всеки, който е искал да го използва, е трябвало да разбира ефектите на цветовете до техните дълбочини.

Ръчно изработените палитри са трудни за изработка, но въпреки това създават чувство за баланс. Прецизно работейки върху всяка промяна в тона или отсянката взаимодействащи със заобикалящата ги наситеност на нюансите предлага едно безценно изживяване.

Тъй като цветовете се материализират в очите на зрителя, те съществуват само под формата на личното възприятие. Всеки оттенък предоставя разнообразие от емоции, които могат да зависят от характеристиките на аудиторията, техните лични предпочитания и стереотипи. И все пак, историята на дизайна доказва, че повечето от хармоничните комбинации могат да бъдат обобщени в няколко категории.

Едноцветна (Монохромна)

Едноцветните (Monochromatic) цветови схеми се основават на отсянката, тона и оттенъка на избран цвят. Това буквално означава, че работата в едноцветна палитра означава да работите с един цвят. С малко пространство за грешки, това е идеалният избор за начинаещи. Почти безшумен, ненатоварващ и без изненади.

Въпреки че подобно ограничение може да изглежда, като предизвикателство, един цвят предава само една емоция, която е загадъчна и хомогенна. Едноцветните палитри придават уеднаквеност и силен характер.

Аналогична

Аналогичните цветове често се възприемат, като отклонение от простите цветове. Те са разположени в близост един от друг на цветовото колело, но за разлика от едноцветните палитри са много по-естествени. Повечето комбинации могат да бъдат открити и в природата и са сравнително нежни към окото.

Едно важно правило, когато разчитате на аналогичната цветова схема е да поддържате висок контраст. Трябва да има един основен цвят, който да доминира с вторичен, който да го подкрепя и трети, за да играе ролята на акцент, като бялото, сивото или черното.

Допълваща / Разделно-допълваща

Когато цветовете са разположени един срещу друг на цветовото колело, те се наричат допълващи. Например синьо - оранжево или червено - зелено. Ако се използва с висока наситеност, тази цветова схема изглежда жива и енергична, но при неправилно използване може да бъде остра за очите, затова се препоръчва предпазливост и избягване на нежелани крайности.

Добър съвет е да използвате допълващи цветове когато желаете нещо наистина да изпъкне. Смесването им обаче често се използва за създаване на динамични сенки, тъй като полученият цвят е притъпен, като след това може да бъде манипулиран допълнително чрез добавянето на бяло, сиво или черно.

Има и друга разновидност на тази цветова схема, наречена разделно-допълваща. Вместо един основен и един вторичен цвят, тази схема използва два подпомагащи цвята към основния. Резултатът запазва първоначалната идея за постигане на силен контраст, но с по-плавни преходи, като по този начин прави грешките по-трудни за постигане и е идеален за начинаещи.

Триадична (Триъгълна)

„Три цвята, които са на еднакво разстояние един от друг на цветовото колело.“ - ГРЕШНО!

Това, което току-що прочетохте, вероятно е най-разпространеното обяснение на триадичните цветове в интернет и има куп неща, които са нередни с подобна бързо-сдъвкана дефиниция. Ако поставите три точки, идеално разположени на 120 градуса върху цветовото колело, резултатът ще бъде далеч от задоволителен.

Тъй като в реалния живот обектите никога не са наситени до крайност, мозъкът ни се претоварва когато е изложен на изкуствено подсилени палитри. Триадичните цветове по подразбиране са много енергични, дори когато избраните цветове са бледи и е една от по-трудните цветови схеми за научаване.

За да се избегне прекомерното подсилване на палитрата при използването на триадичната цветова схема е важно два от подпомагащите цвята да бъдат притъпени. Ключът към успеха е да имате един доминиращ цвят, а другите два да играят ролята на акцент, за да изпъкне доминиращия цвят.

Тетрадична (Четириъгълна)

Тетрадичната цветната схема е може би най-трудната за овладяване. Агресивна и склонна към злоупотреби, тетрадичната цветова схема е съставена от четири цвята или по-точно две двойки по два допълващи се цвята.

Богата схема, която предлага почти безкрайни цветови вариации. Подобно на гореописаните триадични цветове, не е разумно да използвате четири равномерно разположени цвята на цветовото колело, както описват много грешно преписали публикации.

Основният цвят трябва да бъде доминиращ, а останалите да бъдат акцент, но също така трябва да се обърнете внимание на преходите между топлите и студени страни на видимия спектър. Като общо правило, два от избраните цветове трябва да бъдат притъпени, за да се избегне нежелана интензивност, която би била твърде тежка за наблюдателя на вашия дизайн. Смесицата от всички тези зависимости прави тетрадичната цветова схема най-трудната от всички.

В същността си, хармоничната палитра е крайният резултат от систематичния труд през целия процес на един проект включващ дизайн. Всяка успешна цветова комбинация отразява посланието, което вашият дизайн се опитва да предаде на наблюдателите.

Отнело е много години на традиционната цветова теория да достигне сегашната си форма. От Нютон, до движението “Баухаус” и скорошната масова дигитализация, ние едва сега започваме да берем истинските плодове на систематичното използване на цветовете и е грешка да се смята, че всичко е открито. Цветовата теория е огромна сфера, тихо очакваща своя следващ пионер.