Фотосинтеза
Въпреки че растенията нямат очи, светлината определя тяхното относително движение и максимален растеж. Подобна зависимост към светлината, която се наблюдава при повечето животни и растения се нарича фотопериодизъм. Светлината влияе върху техните реакции, ориентация и физиологична активност.
Приспособяването към различните количества светлина налични в заобикалящата среда е основната цел на почти всяка една форма на живот, която сме откривали досега. Когато предците на съвременните растения еволюирали да използват слънчевата светлина като източник на постоянна енергия, фотосинтезата се превърнала в процесът, който оформил живота на Земята, както го познаваме в момента. Чрез трансформирането на слънчева енергия в захари, растенията започнали да осигуряват храна на повечето земни видове.
Но как точно се постига този енергиен обмен? Всичко е благодарение на молекулата наречена Хлорофил, която улавя преминаващите през нея слънчеви лъчи. Дейността на молекулата може да се опише най-близо, като на фоторецептор. Интересното е, че името хлорофил произхожда от гръцката дума chloros, което означава жълтеникаво-зелено.
Фотосинтезата преобразува слънчевата енергия събрана от хлорофила, като разгражда водата, освобождава кислород и свързва въглеродния диоксид в захари. Или с други думи, въглеродният диоксид и водата се превръщат във въглехидрати и кислород. Растенията са едни от първите организми на тази планета, които директно са използвали слънчевата енергия, като средство за растеж, което от друга страна осигурило храна за много животни.
Абсорбция
Преди растенията да достигнат тази еволюционна стъпка обаче, те имали огромен проблем, с който трябвало да се справят. Честите вариации в интензитета на светлината били изключително опасни за растенията, така че те трябвало да бъдат избирателни от към това коя светлина да погълнат.
По-голямата част от радиацията достигаща до Земята се намира в средния "зелен" участък от видимия спектър, a в голямо количество тези вълни могат лесно да разрушат молекулните връзки и по този начин да увредят клетките. В опит на самозащита, растенията се развили по начин, който да отблъсква повечето от тази “зелена” светлина.
От друга страна, силно енергийните ултравиолетови и сини светлинни вълни произвеждали достатъчно енергия за растеж, докато за червените светлинни вълни се предполага, че били използвани за ориентация от растенията.
Цветът на Растенията
Има два вида хлорофилни молекули. Хлорофил “А” и хлорофил “Б”. И двата могат да абсорбират светлина от ултравиолетовата, синята и червената част на видимия спектъра, но за различни цели. Хлорофил “А” абсорбира предимно вълните с дължина от 600 - 700 nm, като синьо, докато хлорофил “B” поглъща основно вълните с дължина под 500 nm, като червено. Средните зелени вълни от 500 - 600 nm се отразяват и след това могат да бъдат уловени от човешкото око, което ни кара да възприемаме растенията, като зелени.
Човекът може да различи само до три основни дължини на вълната, което не е особено очароващо ако го сравним с птиците и тяхната способност да виждат до четири основни дължини на вълната. Това им позволява да наблюдават много по-голямо разнообразие от нюанси и тонове и могат много по-лесно да разграничат различните видове растения, било то за храна или гнездене. Ако ви е трудно да си представите как изглежда техният свят, просто се опитайте да осъзнаете какво е при някои морски същества с до дванадесет видими дължини на вълната.
Възприятието на околностите е това, което нашата еволюцията е позволила да бъде.
Растенията не виждат и не използват светлината както нас, а фактът, че хората ги възприемат, като зелени е резултат на тяхната еволюция и нашето субективно визуално възприятие. Важно е да разберете, че това, което виждат очите ни е често далеч от истинската същност на обекта.
