Биография
Густав Климт е роден на 14 Юли - 1862 г., малко преди разпадането на Австрийската империя. Като син на оцеляващ след войната гравьор на злато, Ернст, и нереализираната, като музикант майка, Анна, Климт израства в сравителна бедност.
Въпреки ситуацията, още на четиринадесет той показал виден талант в областта на изкуствата и му била предложена пълна стипендия (Kunstgewerbeschule) във Виенското училище по изкуства и занаяти. Подвиг най-вероятно постигнат от ранния му интерес към малкото работа, която баща му получавал и цялостния артистичен произход на родителите му.
В академията Климт се специализирал върху архитектурния живопис и получил класическото консервативно образование на академичното рисуване. Той спечелил и множество награди за интериорен дизайн, по-късно ставайки най-прочутият интериорен декоратор в Австрия.
Академичният период на Климт кулминирал със “Стария Бургтеатър”. Картина останала в историята като едно от най-добрите постижения на натуралистичното изкуство. След нея Климт преминал към портрети и се превърнал във водещият художник на Австрия.
В пика на академичните си художествени постижения, Густав Климт започнал да се отклонява от традиционните стилове. Неговите творби включвали множество фигури, шарки и голота, което не се харесвало от академията и през 1897 г. Климт е станал един от основателите и президент на Виенския сецесион.
Движението било създадено, за да постави под въпрос класическите правила на изкуството, тъй като те не успявали да опишат какво стои отвъд реалността, а художниците се нуждаели от по-голяма свобода на изразяване. Няколко години по-късно Густав Климт навлязъл в своя “Златен Период“, през който са и създадени най-известните му картини.
Густав пазил личния си живот почти изцяло в тайна и въпреки че бил изключително активен сексуално, никога не се оженил. Имало само една жена, която оказвала значително влияние в живота му и това била Емилие Фльоге.
Сестрите Фльоге били част от Виенските бохемски кръгове и с изключителна отдаденост към модата. С времето собственият им салон обличал най-богатите клиенти на Австрия. От момента, в който по-малкият брат на Климт, Ернст Климт се оженил за Хелън Фльоге в началото на 1890-те години, Густав и Емилие останали спътници за цял живот.
С какво е известен Климт?
Густав Климт е използвал митология и алегория, за да прикрие и пренесе еротичната си същност върху своето изкуство. Рисунките му често изразявали чистия му сексуален интерес към жените, но не това е основната причина за неговите успехи.
Той изоставил тогавашните консервативните възгледи на виенските аристократи и целенасочил работата си върху символизма, а не академичния реализъм. Пазените от тогавашния художествен елит принципи описвали картините, само като средство за прецизно представяне на триизмерната реалност върху парче платно за рисуване.
Климт се противопоставил на нормите с идеята, че академичният реализъм не е достатъчен, за да опише необятността на човешките емоции и въображение и е нужна повече свобода за изобразяване на необяснимото. Една от основните характеристики на неговото изкуство е пренебрежението му към перспективата и претрупването на платното с различни декоративни форми, ивици и петна.
Всички тези форми и шарки били вдъхновени от интереса на Климт към репродуктивната биология и история на изкуството. Той бил изумен от начина, по който човешкият живот се развива в утробата на жените и това е силно изразено в най-известните му творби. Ако има две думи, с които могат да се опишат интересите на Климт, то това са науката и жените.
Историята за Даная и Зевс е едно от най-добрите му визуализации на божествената любов. Чувствено и митично взаимоотношение, дало живот на Персей. Премахвайки ненужните детайли от оригиналната история, Климт базирал цялата си композиция върху женските извивки и символиката на златния дъжд. Тази му творба притежава една от най-точните употреби на позлата в цялата му кариерата и превърна гръцкото божество Ерос в икона.
Какво е “Златният период” на Климт?
Ако опишем, че Климт е станал най-прочутият художник в Австрия чрез работата си във Виенската Академия, то това, което е постигнал по време на неговия “Златен Период” е записало името му в световната история. Може да се твърди, че произходът на стила му е в следствие загубата на баща му и големият му брат Ернст в много близък период от време.
Защо се нарича златната фаза? Основно, поради факта, че е използвал злато в някои от най-известните си картини. Най-вероятната теория, е че се е научил как да обработва злато гледайки баща си още от ранна възраст. По време на първите си години във Виенската Академия, Климт бил силно вдъхновен от изразителността на византийското изкуство и години след отцепването му от академията всички тези знания кулминирали в идеята му за разбиване на реалността, чрез поставянето на изключително тънки листа от компресирано злато за основа на платното си.
Разбира се, създаването на тези произведения не било толкова просто. След смъртта на баща му и брат му, Климт се оттеглил от обществото, за да се изучава и рисува и имало само едно място, което си позволявал да посети. Италия. Или по-точно, места като Верона и Равена, където можело да се наблюдават исторически парчета римска мозайка. Отразено, е че може би точно тези посещения са му позволили толкова добре да визуализира своето византийско вдъхновение. А това, което последвало е само история.
Повечето от най-известните картини на Климт са нарисувани след края на 18-ти век, но златният му период започва около 1898 г. със създаването на “Атина Палада”. Това било първият път, когато той използвал златни нишки по подобен на мозайка начин. Малко след това през 1901-ва година е нарисувана и “Джудит I”. Двете картини най-често асоциирани със златният му период обаче са „Портретът на Адел Блох-Бауер I“ през 1907-ма година, продаден през Юни 2006-та за 135 милиона долара, и „Целувката“, също създадена през периода от 1907-ма до 1908-ма година.
Интересен факт, е че не всички картини на Густав Климт са имали злато през този период. Започвайки от 1904-та година, Климт се превърнал в чест летен гост на семейство Фльоге, близо до езерото “Атерзее”, където нарисувал серия пейзажи, изобразяващи цветя в изобилие от цветове. Смята се, че тези пейзажи донякъде са били вдъхновени от постимпресионизмът на Винсент ван Гог, когото Климт вече бил изучил.
За разлика от повечето му творби където се забелязва прикрито чувсто за ертоика , първият портрет на Адел Блох-Бауер изглежда символичен. Потопена в декоративно византийско злато, изтощеното й лице и ръце са студени, нежни и изключително реалистични. От друга страна, разпръснатото използване на синьо подсилва блясъка на позлатата още повече. Минималистичният контраст и простота на композицията избутват женствеността и елегантността на Адел по-близо до зрителя.
Комбинацията от страст и символизъм прави Густав Климт една от най-противоречивите фигури на Виенското общество и неразделна част от Европейския възход на модернизма. Още по-впечатляващ е фактът, че чрез използването на злато, Климт гарантирал издръжливостта на неговите картини през времето и дори сега, можем да ги наблюдаваме в първоначалният им блясък.