Примитивните Инкстинкти

Човешката история е основана върху безброй цветове и форми. Възможността за възприятие на околността е един от основните пробиви в човешката еволюция и не случайно е считано от невролози именно за най-развитото ни сетиво. Мистериите около това как точно работи нашето зрение е предизвикателство предприето само от най-мъдрите умове в сферите на наука и изкуство.

Ерата на визуална информация, в която живеем бе създадена благодарение на множество дългогодишни усилия. Ера, която отвори вратите на индивидуалната изява и се превърна в основен метод на хората да споделят своите мисли и креативност. Сега, този приет стандарт сочи към общество, което продължително подбутва летвата на “качеството” в една безкрайна борба за експозиция. Всеки от тези творци е личност, зависеща от възможността си да сърфира бързо и ефективно за информация. Перфектният пример на модерния човек.

Модерният човек живее в среда, която постоянно стимулира сетивата и подтиква към по-големи очаквания от света. Храната, като че ли е по-вкусна когато и изглежда добре. Рекламите са по-влиятелни когато покриват сегашните ни нужди. Използваме филми, за да пресъздадем и споделим отличаващи емоционални атмосфери. Всичко това е част от нашата реалност благодарение на изкусното използване на цветове.

Ние, хората, все още сме същества дълбоко повлияни от примитивните си инстинкти. Самият възход на човечеството бе воден от зрението и до ден-днешен то запазва ролята си на сетиво изграждащо нашия индивидуализъм.

Цветови системи

Рязкото технологично развитие поднесе множество облаги в живота на хората, особено в насока на продуктивността и улеснението. Една подобна облага, за която рядко се замисляме е пълният ни контрол върху видимия спектър. Цветовете са ключова част от живота, която приемаме, като нещо нормално. Използването на технология за разграничаване на цветове от която и да е повърхност и източник на светлина също не е особено впечатляващо или недостъпно.

Към този момент е важно е да разберем, че този визуален свят около нас не се е появил за ден или пък два. Напротив, отне векове от експерименти и проучвания докато се изградят двете цветови системи върху които модерното общество цъфти.

За да сме сигурни, че разбирате следващите параграфи по-добре е нужно да се запознаем с научната база на това какви са тези цветове за които толкова сме писали. Според химичната структура на която и да е повърхност ( материалът, от която тя е изградена ), отразяването на светлината от нея става по уникален и неповторим начин.

Нашите очи, като един изключително мощен орган, успяват да уловят всички тези промени в отражението на светлината от различните повърхности. Накрая, мозъкът ни обработва събраната информация и я визуализира под формата на цветове.

Субстрактивни цветови модели

През 1710-та, Якоб Кристоф Ле Блон [художник от Франкфурт 1667 - 1741 ] успешно приложил метод за книгопечатане състоящ се от три цвята. Неговите обстойни проучвания и практически примери са дали базата за развитие на модерното цветно принтиране, медия, интериор и индустриален дизайн.

Известно време след неговото откритие, броят на хората заинтересовани в науката зад цветовете и тяхното използване рязко се увеличил. Това примамило голям брой учени към сферата, а резултатите директно визуализирали нашето тогавашно бъдеще.

Паралелните открития в сферата на химията позволили контрол върху оттенъкът на цветовете, чрез печатането им на три слоя, а и правейки го по-ефективно.

Принтирането на три слоя било толкова лесно за пресъздаване, че потенциалът на технологията останал скрит за изключително кратък период. Идеята била, че Cyan (Циан), Magenta (Маджента) и Yellow (Жълто) се използват за основни елементи, които се притискат към Key или BlacK (Черно), за да се контролира силата на оттенъка. Процесът (CMYK) отворил широко вратите към началото на масовото книгопечатане.

Адитивни цветови модели

През 1660-те, сър Исак Нютон (английски математик и физик 1642 - 1727) започнал серия от експерименти с цел изучаване свойствата на светлината. Един от най-ключовите такива успешно разложил лъч бяла светлина през стъклена призма, а резултатът бил чиста прожекция на отделните цветове от видимия спектър.

През 1704-та, есенцията от тези проучвания била публикувана в книгата на Нютон “Оптика”. Парче работа, която разкрила основните принципи на нашия модел за светлина. Нютон се превърнал във вдъхновение за множество научни открития около теорията на цветовете, които от своя страна подпомогнали за множество пробиви в сферите на физиката, химията, инженерството и физиологията.

С наближаването на дигиталната ера и амбициите на човечеството да се развива напред, много нови отговора били открити из теориите на Нютон. Един от най-известните е именно откритието на адитивната цветова система, RGB. Откритие, което и до днес запазва своето значение.

Системата стои в основата на цветните екрани, които всички ние ползваме почти всеки ден, a технологията сама по-себе си е и стандарт за индустрията. Първият цветен пиксел на тези екрани бил създаден, чрез използването на Червени, Зелени и Сини лъчи (Red, Green, Blue) или по-известни, като RGB.

Това дало възможност за пълен контрол върху визуализацията на цветовете и поставило основите на съвременния дигитален начин на живот.

Психология на цветовете

Както с всяко популярно мнение, вижданията на Нютон се разпростряли, а идеите му започнали да набират своите критики с допълнението на силно документирана опозиция от неочакван автор.

През 1810-та бе издадена книгата “Теория на Цветовете” от немския поет, художник и политик, Йохан Волфганг фон Гьоте. Той оборвал вижданията на Нютон с логиката, че цветовете не са просто научна единица, а персонализирано изживяване.

Изследванията на Гьоте били фокусирани основно върху психологичните ефекти на цветовете върху човешкия мозък, а подходът се оказал изключително популярен. Добър пример са художниците, които използвали откритията му, за да направят изкуството си по-въздействащо върху хората. Въпреки успехите си като поет, Гьоте считал работата си върху книгата “Теория на Цветове”, като най-ценна.

Вярно е, че повечето големи открития в сферата на цветове са исторически близо до сегашните времена, но това по никакъв начин не означава, че хората не са знаели за тях преди това. За период от около 2000 години преди модерните открития, имало друга добре разпространена теория на цветовете. Всъщност, това е била първата такава създадена теория и то не от кой да е, а гръцкия философ Аристотел.

Той вярвал, че цветовете са изпратени от Бог, чрез божествени лъчи светлина. Теорията му била, че всички цветове произлизат от тъмнината и светлината и ги разделил на четири елемента: Огън, Земя, Въздух и Вода.

Аристотел е първият човек написал документирана теория на това какво са цветовете и по подобие на сегашните учени е базирал своите открития на знанията запазени от хората преди него.

Тайните на човешкото окото са били разучавани много преди отдавна и то в различни култури. Цветовете са били основна част от много цивилизации, като Древен Египет, Римската Империя, Китай и Древна Гърция. Ефектът на цветовете е всеобхващащ и лишен от стриктно начало.