Линкът е копиран!
Психология

(с.)  наука за всички форми на поведение на животните и хората.

Как Виждаме

Как Виждаме

Как виждаме? Анатомия на окото и визуалната преработка.

Човешките очи са един сложен орган, умеещ да улавя попадналата в него светлина. Чрез използването на множество нервни филтри, информацията от тези лъчи достига до нашия мозък и се визуализира от съзнанието ни в това, което наричаме “да виждаш”.

Човешкото око

Въведение

В зависимост от химичната структура на всяка една повърхност, светлината се отразява по свой уникален начин. Очите ни от друга страна непрекъснато следят за промени в отразената светлина идваща от обектите върху които насочваме вниманието си. Посредством, мозъкът ни обработва събраната от очите информация и всичко това завършва с детайлизиран образ на заобикалящите ни обекти.

Има безброй светлинни лъчи движещи се навсякъде около нас и всеки един от тях бива отразен от въздуха, земята и всичко останало в околността. Самото им съществуване е довело нашите древни предци да развият зрителен орган, който да извлича информацията, която те носят.

Но как точно става това? Представете си поле. Поле състоящо се от 230-милиона светлочувствителни сензора, заедно образуващи гъст лабиринт от нервни клетки, в който всеки сензор е специалист по проследяването на част от електромагнитния спектър.

Това, което си представихте, вероятно бе абстрактна версия на тънкия слой нервна тъкан, която наричаме ретина. Тя стои скрита от вселенския шум дълбоко в задната част на окото, почти изцяло потопена в пълен мрак и чакаща.

Когато очите се отворят, светлината се проектира върху ретината чрез оптичната структура на окото, а именно роговицата, ириса и лещата.

Роговицата, ириса  и лещата.

Устройство на очите

Устройството на човешкото око е далеч от това, което предполага неговата идеалистична репутация, сякаш създадено от по-висше същество. Сегашният му вид е логичен резултат от множество малки корекции над предишните му “версии”. Всяка една появила се през сложни изменения, градивно разпръснати през цялата история на човешката еволюция.

Светлинните лъчи попадат в окото през външен защитен слой наречен роговица. Тъй като животът първоначално се е развил във вода, основната цел на роговицата била просто да изолира лещата от околността.

Когато обаче животът се разпространил извън пределите на водата, за роговицата било наложително да се адаптира към новите условия и посредством е придобила сегашната си по-сложна сферична форма. Ролята и също се изменила от просто предпазител към сложно устройство за фокусиране на изображението преди то да премине към лещата, независимо от разликата в плътността между водата и въздуха.

Ирис, заобикалящ зеницата, прилична на диафрагмата намираща се в съвременните камери.

Зеница

Малко по-надълбоко, зад роговицата, е много чувствителната към всякакви промени в интензивността на заобикалящата светлина, зеница. Тя се състои от гъвкава органична структура, ирис, играещ същата роля, като диафрагмата намираща се в съвременните камери. Ирисът моментално се приспособява към попадащото в окото количество светлина и директно въздейства образа произведен от нашия мозък. Един лесен начин да осъзнаете какво точно прави ирисът е да наблюдавате динамичното свиване и разширяване на зеницата - отвора в центъра на ириса, чрез който се контролира колко светлина достига до лещата на очите.

Лещата в окото ни е почти изцяло направена от протеинови влакна.

Леща

Лещата в окото ни е почти изцяло направена от протеинови влакна. Това е един забележителен факт когато имаме предвид нейната 80%-ва прозрачност ( стъклото е около 90%). В същото време, именно поради тази висока концентрация на протеин (приблизително 300 mg), тъканта може да има своите рефракционни свойства.

Най-важното качество на лещата е нейната гъвкавост. Първоначално, влакната са опънати от окачващите връзки на лещата, за да позволят фокусирането към далечна точка. При промяна на точката на фокус, лещата се свива, променя изпъкналостта си и вследствие оптичната си сила, за да се възприемат и по-близки обекти.

Тъй като лещата е биконвексна, тя предава светлинните лъчи от точката на техния произход директно към зеницата. Това води до обратна проекция на виртуалното изображение и въпреки че нашите очи виждат света наопаки, това необработено изображение, което получаваме е завъртяно обратно от нашия мозък.

Преработка на изображението

Преработка на изображението

Не можем да наблюдаваме света около нас без очи, но това, което наричаме „да виждаш“ произлиза от нашия мозък. Когато очите ни улавят идващата светлина, те предават тази информация към нашия мозък чрез зрителния нерв. Всъщност, има два зрителни нерва, по един за всяко око, и те се прекръстосват на определено място преди хипоталамуса, наречено зрителна хиазма (хиазма оптикум.

Там, информацията от лявата страна на двете очи и от дясната страна на двете очи се съединява, за да образува едно точно изображение на нашата околност.

След обработката на събраната информация, тя се изпраща към зрителния кортекс, разположен в задната част на нашия мозък, за да бъде „видян” от нас образът. Разбира се, всичко това се случва твърде бързо, за да можем да го забележим.

Нашата способност да виждаме е процес, който включва множество външни и още повече вътрешни фактори, за да бъде той възможен. Ако наблюдаваме процеса на микроскопично ниво то той е много сложна последователност от събития между цели микровселени, всеки със своя уникална задача.

Човешките очи са биологично чудо, което е изиграло ключова роля в развитието на нашия вид и все още продължават да го правят. Способността да се извлича информация от светлинни лъчи и тяхното трансформиране в изображение позволило на хората да взаимодействат със заобикалящия ги свят и дори да го преобразуват в по-подходящо местообитание.