История
Слънчевата светлина е един от многото закони в нашата екосистема. Тя оказва влияние върху навиците, физиологични цикли, реакциите ни в различните ситуации и дори ориентацията ни във времето и пространството. Без светлина цялата ни вселена би изчезнала за миг. Начинът, по който интерпретираме заобикалящата ни среда, пространството, е основан на динамичната промяна на светлината и сенките.
Еволюцията на всички земни видове е започнала от момента, в който предците на съвременните растения усвоили светлината, като източник на енергия. Това събитие съборило хранителните вериги, насочило разпространението на всички видове и създало основата за навици като размножение, ловуване и годишни миграции. Всичко търси светлината или се крие от нея.
Архитектурата е спциалност появила се, като резултат от 451-милиона години човешко развитие. Способността ни да се адаптираме към променящи се условия на живот и манипулирането на пространството около нас съществува само благодарение на способността ни да възприемаме светлината.
В продължение на хиляди години сме надграждали местообитанията си, непрестанно развивайки това умение, а едно от най-ключовите човешки постижения в тази област е способността за манипулация на светлината. С издигането на първите цивилизации около 2600 г. пр.н.е. в регионите на Древен Египет и Месопотамия, справянето с опустошителната жега причинена от слънчевата светлина било въпрос на живот или смърт.
Години по-късно Древните гърци приели и усъвършенствали хилядолетията уроци останали от египетските и месопотамски строителни инженери. Така, по време на културния възход на Древна Гърция, около 900 г. пр. Н. Е., Елинистическата архитектура придобива своята отличима структура и предназначение.
Гръцката архитектура била основно вдъхновена от местната география и климат. Тя отлично използвала изпълнените с ярки слънчеви лъчи скалисти хълмове, а използването на варовик дало нужната прецизност и бързина при изграждането на колони, които не само оформили градовете, но и пречупвали светлината по желания начин.
Самата простота и пропорционалност на Дорийския стил предоставили начин за контролирането на допуснатата дневна светлина според необходимостта на сградата. Балансираният ритъм между светлината и тъмнината в Елинистическите храмове и обществените места въплащавали тогавашният градски живот.
Арки и куполи
Векове по-късно, гръцкото класическо наследие било разширено от римляните. Те не само успели да манипулират слънчевата светлина в ежедневието си, но и при изграждането на куполи и арки поставили основите на архитектура за векове напред.
Дори след падението на Рим, Западна Европа поддържала родния си Средиземноморски подход за взаимодействие със светлината. Опустошителното слънце и горещини се оборвали с помощта на дебели стени и фиксирана дневна светлина. Но въпреки че Романската архитектура оформила църковната естетика, разпространението й в северните региони било огромно предизвикателство за средновековните строители.
С преобладаващо облачни дни и често умерени температури, архитектите на Средновековна Западна Европа разработили начин за ефективното осветяване на закритите площи, като съществено увеличили височината на сградите. Стилът бил основан на базата на внимателно разположени големи сводести прозорци, позволяващи нужната светлина вътре.
Дневна Светлина
Днес, можем да използваме опита от миналото в глобален мащаб. Можем да анализираме циклите на деня и нощта, геодезията и климата. Само тези фактори вече са база, от която изграждането на концепт за строителство става възможно.
Градоустройственото планиране е един от най-недооценените и влиятелни етапи в постигането на възобновяемо осветление. Например, средната височина на сградите в един район директно влияе на количество светлина достигащо нивото на улиците. Процесът изисква анализ на околните сгради и местността, за да се постигнат оптималните характеристики за всеки проект.
Тъй като условията на осветление в повечето региони и климати населени от хора стават повтарящи се с времето, динамичният характер на дневната светлина играе важна роля в проектирането, а чрез внимателното изучаване на тази динамика можем да създадем модел за работа.
Например, ако някой има желанието да строи близо до висок небостъргач, има голям шанс количеството слънчева светлина, достигащо по-ниската сграда да бъде ограничено или напълно блокирано. Важи и обратното, пренатрупването от слънчева светлина може да направи живота неприятен.
След като местните условия са известни, трябва да се извършват множество тестове, които да определят най-добрата възможна ориентация за новата конструкция. Разбира се, тези тестове не трябва да включват сгради в реален размер, а по-скоро смалена версия на ситуацията или да се моделира дигитално. Независимо от метода на симулация, целта е да се определи амплитудата на наличната слънчева светлина на която сградата е изложена през деня и нощта.
За да се контролира нивото на слънчева светлина във всяка една конструкция, гореописаният процес на планиране трябва да бъде изпълнен перфектно. Първо трябва да се опишат заобикалящите условия и едва тогава те могат да бъдат манипулирани.
Въпреки всичко до тук, източниците на светлина не са единствените използвани инструменти от архитектите. Светлоотразителната способност, нивото на абсорбация и пропускливостта на избраните материали също трябва да се има предвид доколкото е възможно.
В архитектурата, светлината може да се наблюдава от три перспективи. Форма, как даден предмет се изобразява в мозъка ни, след като светлинните лъчи са се отразили от него и са попаднали в очите ни. Чувство, от цвета и интензитета на наличната светлина. Трудно би било за училищна стая да има слабо осветление, наподобявайки бар. Функция, колко добре наличната светлина изпълнява своята функция в различни ситуации. Това разбира се, е само кратко обобщение на три много дълбоки и богати теми.
