Zur Farbenlehre

Историческите открития, като документирането на ефектите на светлината, са основната причина за оформянето на дигиталния начин на живот. Разбира се, всяко велико откритие стои върху раменете на човек с изключителен талант. За психологията на цветовете това бе известният немски поет Йохан Волфганг фон Гьоте.

Преди Гьоте, никой не се бе замислял да направи научна връзка между “цвят” и “емоция”. Книгата му “Теория на Цветовете” [Немски: Zur Farbenlehre] се заела с точно тази задача, а именно да обясни емоционалните ефекти, които видимият спектър може да окаже върху човешкия ум. Независимо от признатите си успехи в други сфери и огромното подценяване и присмиване от други учени по негово време, Гьоте считал работата си върху тази книга, като най-ценната за неговия живот.

Интересен факт е, че вижданията на Гьоте са запазили своето значение и до днес. Неговите изследвания и поуки свързани с човешката психология и цветове се превърнаха в референтна точка за много други и добре уважавани учени и художници, като: Георг Хегел, Василий Кандински, Алексей Лосев, Макс Люшер и др.

Великият писател не споделял мнението и ентусиазмът на останалия свят към теориите на Нютон. Според Гьоте, най-важната и емоционална страна на темата е била напълно игнорирана от тогавашните интелектуални кръгове.

Докато Нютон провеждал изследванията си с пренебрежение към човешкото око, Гьоте описвал възгледите си от гледната точка на какво преживяват очите, чрез цветовете.

Гьоте винаги държал на фокус индивидуалните емоционални ефекти на цветовете. Това от своя страна издигнало теориите му до статут на преобладаващи и предпочитани в научната област след времето на Нютон. С годините те били променяни и подобрявани, но винаги запазвали първоначалната си цел.

Безспорен е фактът, че живеем в свят преизпълнен с визуална информация. Вие, четейки тази статия сте идеален пример за това. Вашите решения са до степен повлияни от тези които могат да предоставят личните ви ценности най-атрактивно. Начинът по който психологията на цветовете олицетворява изкуството на убеждаване е наистина забележителен.

Всички ние сме заобиколени от най-разнообразните приложения на теориите на Гьоте. Обстоятелство, което става още по-забележително, когато се замислите за факта, че неговата работа е била считана за аматьорска приказка от по-висшите общества по негово време.

Отличната работа на Гьоте предаде с пълна сила обещаното от заглавието:

Данни за теория на цвета.

“Те са важни, пълни и значителни, като материал за бъдеща теория на цветовете.

Той не е, обаче, предприел да обогати тази теория; затова, както той самият е признал на страница [ XXXIX ] от въведението, той не ни е предоставил истинско обяснение на това какво е есенцията на един цвят, а го представя, като феномен и това как се проявява, но не и какво е.

Психологичните цветове които той представя, като феномен, съществуващи и завършени сами по себе си, без дори да се опитва да разкрие връзката им с физиката на един цвят, неговата основна тема… е в действителност презентация на факти, но не успява да изпълни напълно целта си. ”

от Артур Шопенхауер

върху “Зрение и Цветове”

1816

Цветово колело

Ако сте прекарвали поне малко време в Интернет, то най-вероятно сте се натъкнали на снимка на кръг, изобразяващ видимия спектър на цветовете. Това е точно как Гьоте си е представял и е илюстрирал естественият ред на този видим спектър.

Тази илюстрация е първият документиран опит за връзка между оттенъци и яркости към уникално емоционално състояние.

Гьоте асоциирал червено с "красиво", оранжево с "благородно", жълто с "добро", зелено с "полезно", синьо с "общо" и виолетово с "ненужно".

Тези шест атрибута били разпределени в четири категории човешки когниции.

Рационалната [Vernunft] към красивата и благородната [червено и оранжево].

Интелектуалната [Verstand], към доброто и полезното [жълто и зелено].

Чувствителното [Sinnlichkeit], към полезното и общото [зелено и синьо].

Затваряйки кръга с въображението [Phantasie] свързано, както с ненужното, така и с красивото [лилаво и червено].

Гьоте вярвал, че продължителното излагане под определен цвят би ограничило психиката на зрителя, която сама по себе си постоянно се стреми да постигне равновесие. Същите тези вярвания предрекли някои от най-големите научни открития в неврологичната сфера на 20-ти век, като описването на ролята, която вегетативната ни нервна система изпълнява през нашето ежедневие. В днешно време вегетативната нервна система е преквалифицирана, като автономната нервна система.

Светлина и Тъмнина

Един от ключовите принципи в системата на Гьоте било наличието на неразрушим баланс. Той описвал яркостта като нещо, неотделно от тъмнината. За разлика от колегите си, Гьоте гледал към тъмнината, не като на състояние на отсъстваща светлина, а като начин да за интеракция със светлината. Резултатът от тези интеракции били цветовете.

За Гьоте светлината била "най-простото, най-неразделното, най-хомогенното същество, което познаваме. Противодейства и само тъмнината".

"Светлина и тъмнина, яркост и мъглявост или по общо казано, светлината и нейното отсъствие са необходими за производството на цвят ... Самият цвят е до степен тъмнина".

Активните и положителни цветове, като Червено, Оранжево и Жълто ще усилят ефекта си в присъствието на Черно. Контрастът между светлина и тъмнина засилва нашето впечатление за тях. Следователно, Жълто е светлина, която е била приглушена от тъмнината.

Контрастно на положителните цветове, негативната страна на спектъра черпи сила, чрез интеракцията са с Бяло. Ако вземем цветове като Лазурен, Син и Виолетов, ситуацията е напълно обърната, тъй като се намират в близост до пълната тъмнина. Тяхното присъствие ще бъде погълнато поради липсата на достатъчно енергия, с която да поддържат контраста си когато са заобиколени от тъмнина. Синьо е тъмнина, отслабена от светлината.

“ За това какво съм постигнал като поет... не се гордея... , но аз съм единственият през този век, който знае истината за трудната наука на цветове—относно това казвам, Аз не съм малко горд, и тук имам съзнание за превъзходство пред мнозина.

„

— Йохан Волфганг фон Гьоте

по спомен на Йохан Петер Екерман, Разговори на Гьоте

1930

Гьоте преобразувал цветовете от мистичен и неизвестен механизъм на природата в символ на самия човешки ум. Символ на неговите чувства, мисли и решения.

Работата на Гьоте върху психологията на цветовете заела жизненоважно значение за бъдещето на сферата, независимо от масовата критика към неговите идеи.

Виждания му към художествения подход в съчетание с вярата му, че субективното е важно, позволило на Гьоте да анализира и най-крехките отношения между характера на цветовете и нашия ум.